язовир Студен кладенец


 /Подробен  гайд за каямпинг /
Решихме да се насладим на красотите на язовира и си спретнахме едно пътешествие в неговата средна и източна част. Съзнателно пропуснахме западната част в района на град Кърджали и Оловно цинковия комплекс. Те са основните замърсители на язовира и честно казано отпадъците по бреговете на язовира са почти навсякъде. Това определено дразни окото и възмущава душата обичаща природата. Ако човек се абстрахира от замърсените брегове обаче, на запад от връх Моняк, та чак до язовирната стена природата е запазена изключително добре. Могат да се видят както много скални форми, така и богата флора и фауна.
Забележителности:
- Защитена местност Средна Арда;
- Защитена местност Юмрук скала с колония белоглави лешояди;

- Резерват Вълчи дол;
- Острова на муфлоните;
- Буюк дере;
- Коньовския водопад;
- Средновековна крепост "Моняк";

- Река Перперешка;
- Казан скала;
- Шейтан дере;
- Колония от няколко хиляди корморани;
- Ловно стопанство със десетки и може би стотици  сърни;
- Рибовъдна ферма
Къде точно се намират всички тези забележителности може да видите на първата карта  по долу.
Западно от селата Широко поле и Звезделина природата определено властва над хората. Тук се намират и трите защитени местности и резервата Вълчи дол.
От двете страни на река Перперешка се намират съответно защитените местности Средна Арда и Юмрук скала. Природата в района е наистина девствена и присъствието ни в района бе пир за сетивата ни.
В района на Защитена местност Големия сипей впечатляват както многото скални форми начело със Казан скала, така и Коньовския водопад.
След стената на язовира е прочутото Шейтан дере или дяволското дере. Река Арда хилядолетия е ваяла тук великолепни скални форми, някои от които просто спират дъха.
В южната част на язовира и западно от стената се намира резервата Вълчи дол. В района на резервата южно от острова на муфлоните обитават хиляди корморани и стотици сърни. На острова на муфлоните всъщност муфлони няма, но сърни има. За трите дни видяхме поне 40 сърни дори една която плуваше от един бряг на друг. Скоростта с която плуваше сърната след като се изплаши от нас определено беше поне толкова колкото нашата гребейки здраво.
По поречието на река Перперешка, а и не само там могат да се видят и доста черни щъркели.

Удобни места за подход към средната част на язовира с автомобил:
Района югозападно от връх Моняк и на около 1500 метра южно от село Широко поле. Асфалтов път на юг от селото води непосредствено до водите на язовира. В района има рибарски вили. От това място пуснахме каяка на вода. Най-вероятно може да се подходи към язовира и от село Калоянци, но не сме проверявали тази възможност.

Удобни и добри места за бивакуване от каякари са:
• Острова на муфлоните;
• Буюк дере;
• Западно от Буюк дере и южно от защитена местност Средна Арда;
• Източно от Буюк дере и южно от защитена местност Юмрук скала;
• В двата ръкава северозападно от Коньовския водопад;
• Ръкава северно от стената на язовира – Внимание, могат да се разпънат максимум две палатки в целия район.
За три дни обикаляйки язовира видяхме само три разпънати палатки в района на Буюк дере.

Гребането:
За три дни или сумарно около 53 часа престой на язовира изминахме точно 53 километра.
Първия ден надъхани да поемем максимална доза природа изминахме 32 километра и през нощта бивакувахме северно от стената на язовира.
Втория ден изминахме само 9 километра с каяка, но бродихме доста из района на резерват Вълчи дол в търсене на рога от елен. След обяда релаксирахме на острова, на него и нощувахме.
Третия ден гребахме 12 километра и още в 11 часа бяхме натоварихме каяка на колата за да се приберем.
На каяка сме монтирали чадър който ни пази от слънцето когато много пече. Издържа на вятър поне 10 метра в секунда. Между носа на каяка и чадъра който използваме и като своеобразна мачта при подходящ вятър опъваме ветроходно платно /стаксел/ с площ около 1 квадратен метър.

Екология:
Повсеместна е замърсеност на бреговете на язовира с битови отпадъци от “Гражданите” на град Кържали. Надявам се, че ако всички жители на града имаха възможност да видят какво са причинили на язовир Студен Кладенец с отпадъците си, биха променили поне малко отношението си към тези отпадъци. Където няма отвесни скали навсякъде по бреговете в полоса широка от 2 до 20 метра има какви ли не боклуци, но най-вече празни пластмасови бутилки.

Оценка на каяк трипа по десетобалната система: - 6
• Преживявания и емоции – 8;
• Природа, скални форми, флора, фауна – 8;
• Екология – 2;

Карти:
Карта на Google Earth с маршрута ни на придвижване. Като гледате снимките по надолу може да се ориентирате по тази карта кое къде се намира.


Топографска карта готова за изрязване и слепване на язовир Студен кладенец съм качил ТУК:

Маршрута ни на движение в Wikilok. За да видите картата в по-горям размер натиснете зеленото флагче.




Снимки и описание към тях от каяк пътешествието ни из водите на язовир Студен Кладенец :


HPIM8100.jpg
Югозападната страна на връх Моняк. Долу в ляво е мястото от където пуснахме каяка на вода. Удобно е.

HPIM8109.jpg
Отправяме се към Коджа скала - югозападно от село Звезделина.
HPIM8114.jpg
Преминаваме покрай скалите на защитена местност Средна Арда намиращи се западно от железопътната спирка с аналогично име.
HPIM8117.jpg
Железопътна спирка Средна Арда.
HPIM8126.jpg
Навлизаме във водите на Перперешка река.
От двете и страни са две защитени местности. От ляво - Средна Арда, а от дясно- Юмрук скала.
HPIM8127.jpg
Юмрук скала гледана от югозапад.
HPIM8129.jpg
Поречието на река Перперешка - живописно и спокойно.
HPIM8138.jpg
Водата като огледало отразява околните склонове.

HPIM8139.jpg
На около 2 километра навътре по поречието на реката съзираме моста.
HPIM8141.jpg
Подминаваме моста и гребем нагоре срещу течението на реката.
HPIM8147.jpg
На около километър след моста обръщаме и потегляме на обратно.
HPIM8149.jpg
Един бивол се разхлажда във водата. Явно събуждаме любопитството му.
HPIM8151.jpg
Подминаваме отново мосто но река Перперешка и поемаме към язовира.
Насреща се вижда защитена местност Средна Арда.
HPIM8153.jpg
Спираме за почивка в западната част на защитена местност  Юмрук скала.
HPIM8156.jpg
Този район се обитава от черни щъркели. Успяваме да заснемем един от тях.
HPIM8158.jpg
Излизаме от поречието на река Перперешка и навлизаме във водите на язовир Студен кладенец.
 Юмрук скала гледана от юг  изглежда внушително.
HPIM8159.jpg
Продължаваме да гребем на запад. В далечината се вижда острова на муфлоните. Всъщност информацията ни е, че на него муфлони няма, но има сърни. Ще имаме възможност да проверим дали е така.
HPIM8160.jpg
В ляво от нас остава село Гняздово.
HPIM8162.jpg
Полуострова северозападно от острова на муфлоните.
HPIM8165.jpg
Брега югоизточно от село Калоянци.
HPIM8166.jpg
Ерме дере - дерето източно от село Калоянци.
HPIM8170.jpg
Спираме да починем в най-северната част на острова на муфлоните.
HPIM8172.jpg
Правим си скромен пикник на острова.
HPIM8175.jpg
Отново сме в каяка и гребем на запад. Възползваме се за кратко и от вятъра който опъва добре стаксела.
HPIM8180.jpg
Типичен пейзаж от големия полуостров намиращ се западно от острова на муфлоните.
HPIM8181.jpg
Тук е царството на кравите, които спокойно се излежават на сянка.
HPIM8183.jpg
Спираме за кратка почивка в западната част на полуострова, но тъй като тук е "минирано" от кравите, решаваме да не се застояваме много и да търсим друго място за почивка.
HPIM8185.jpg
Отправяме се към раздвоения ръкав западно от полуострова.
HPIM8186.jpg
Тук определено е много красиво.
HPIM8187.jpg
Харесваме си полянка на левия ръкав и се отправяме към нея .за почивка.
HPIM8189.jpg
Щастливи в сърцено на язовир Студен кладенец.
HPIM8190.jpg
Казан скала гледана от северозапад .
HPIM8192.jpg
Продължаваме да гребем към Казан скала. Във водата съзираме сърна плуваща към отсрещния бряг.
Главата и се вижда над греблото.
HPIM8193.jpg
Въпреки, че гребем с всички сили за да заснемем сърната от близо, тя май плува по-бързо от скоростта с която ние гребем:)
HPIM8200.jpg
Скала приличаща на зейнала паст на акула срещаме в северната част на Коньовския залив.
HPIM8202.jpg
Коньовския залив.
HPIM8204.jpg
Гребем напред към Коньовския водопад.
HPIM8206.jpg
Постепенно залива започва да се стеснява.
HPIM8207.jpg
Става все по тясно, а водопада не се вижда, докато не се проврем между дърветата в дъното на залива.
HPIM8209.jpg
Коновския водопад и двама местни рибари, които не посмяхме да безпокоим и затова обърнахме бързо каяка на обратно.

HPIM8213.jpg
Излизаме от тесния участък на Коньовския залив.

HPIM8216.jpg
Спокойствие цари на това чудесно кътче.
HPIM8218.jpg
Излизаме от Коньовския залив и гребем около 2 километра на югозапад към вилна зона Дарец.
HPIM8219.jpg
Изглед от Дарец към Казан скала.
HPIM8223.jpg
Вековен дъб на носа на Дарец.
HPIM8225.jpg
Тук има параклис и чешма, но водата не е добра за пиене. Люлката обаче е добра:)
HPIM8228.jpg
Залива западно от носа на Дарец. Казва се Мара дере.
HPIM8229.jpg
На носа на Дарец царе са кравите.
HPIM8231.jpg
Последните слънчеви лъчи огряват Казан скала.

HPIM8234.jpg
Продължаваме да гребем към стената на язовир Студен Кладенец където решаваме, че ще бивакуваме през нощта.

HPIM8237.jpg
Скали от резервата Вълчи дол на около два километра от стената на язовир Студен Кладенец.
HPIM8241.jpg
Приближаваме стената  на язовира.
HPIM8242.jpg
Осъмваме опънали палатката в ръкава северно от стената на язовир Студен Кладенец.
 Внимание!!! В района няма подходящи места за опъване на повече от две палатки.

HPIM8245.jpg
Оставяме каяка северно от стената за да отидем до Шейтан дере.
HPIM8249.jpg
Цракваме се на стената на язовира.
HPIM8251.jpg
Табелата обясняваща основните характеристики и данни за язовир Студен кладенец.
HPIM8254.jpg
Под стената на язовира е прословутото Шейтан дере. Шейтан дере в превод е Дяволското дере. Има основание да го нарекат така. При висока вода тук би било страшно.
HPIM8258.jpg
Тук Арда е издълбала прекрасен каньон в каменната твърд и го е доукрасила с уникална плетеница от причудливи и сякаш нереални форми. 
HPIM8263.jpg
Виждат се малки заливчета и езерца, дупки и ниши, а реката е покрила останалото.
HPIM8269.jpg
Дължината на каньона е не повече от километър, но докато со разгледате може да мине и половин ден. На човек не му се откъсва от това приказно място.
Електроцентралата на язовир се намира под Шейтан дере.
HPIM8276.jpg
Връщаме се обратно и се изкачваме към село Студен кладенец.
HPIM8278.jpg
Пак сме в язовира, но вече гребем на изток.
HPIM8279.jpg
Типичен пейзаж от защитена местност Големия сипей.
HPIM8283.jpg
Сипещи се камъни в южната част на Големия сипей.
HPIM8287.jpg
Това е малкото островче на около километър западно от стената на язовира.

HPIM8295.jpg
Наближаваме Дарец.  Казан скала величествено се оглежда във водното огледало.
HPIM8296.jpg
Района южно от Дарец.
HPIM8303.jpg
Подминаваме Дарец и влизаме във втория залив западно от него.
Тук вече трябва да срещнем сърни, тъй като навлизаме в района на ловното стопанство.
HPIM8306.jpg
Първите две сърни които съзираме в района. Плашливи са.
HPIM8309.jpg
Тук на южния бряг на язовира и югоизточно от острова на муфлоните е царството на кормораните.
 Те са буквално хиляди.
HPIM8313.jpg
Кормораните не ни оставят да се приближим на по малко от 50 метра и се разлетяват.

HPIM8321.jpg
Третия залив западно от Дарец. Тук спираме и търсим в околността рога от елени, но нямаме късмет да намерим.
HPIM8322.jpg
Снимаме на север острова на муфлоните и залива при село Калоянци.
HPIM8330.jpg
Сърни виждаме много често, но те трудно ни допускат на подходящо разтояние за да ги снимаме.
HPIM8335.jpg
Гребем на запад покрай ловното стопанство, покрива на сградата на което едва се вижда сред дърветата.
HPIM8339.jpg
Още сърни в далечината.


HPIM8345.jpg
Спираме в южната част на острова на муфлоните където въъзнамеряваме да прекараме в релакс следобеда и да пренощуваме.

HPIM8347.jpg
Правим си пикник на острона на муфлоните.
HPIM8348.jpg
Ловното стопанство за елени на южния бряг на язовира гледано от острова на муфлоните.
HPIM8349.jpg
Бродейки из острова най-после КЪСМЕТ. Снежа намира малък рог от елен и щастлива позира с него.
HPIM8361.jpg
Аз на острова на муфлоните на фона на залеза и Юмрук скала.
HPIM8364.jpg
Осъмваме на острова на муфлоните.

HPIM8368.jpg
Отправяме се към южната част на язовира и към Буюк дере.
HPIM8369.jpg
Срещаме присъствие на хора на около 2 километра източно от  Буюк дере.

HPIM8370.jpg
На север се е изправила величествено Юмрук скала.
HPIM8371.jpg
На северозапад е защитена местност Средна Арда.

HPIM8373.jpg
Продължаваме да срещаме сърни. Вижда се обаче колко е замърсен брега.
А така замърсено е почти навсякъде в язовира.

HPIM8380.jpg
Навлизаме в Буюк дере.

HPIM8381.jpg
На западния му бряг има ферма за сом и шаран.
HPIM8382.jpg
Подминаваме рибовъдната ферма зад която се вижда защитена местност Средна Арда.


HPIM8387.jpg
                         Гребем до края на ръкава, обръщаме обратно и излизаме от Буюк дере.

Отправяме се на запад към връх Моняк, където ще завършим паяк пътешествието си из       водите на язовир Студен кладенец.
HPIM8392.jpg
Харесваме си полянка за последна почивка.

HPIM8393.jpg
Щастливи каякари почти на края на пътешествието си из водите на язовир Студен кладенец.


HPIM8409.jpg
Приключваме каяк пътешествието си из водите на язовир Студен кладенец там откъдето го започнахме - подножието на връх Моняк.

Ако ви интересува точното местоположение на снимките   може да  го видите ТУК:


1 коментар:

  1. Изключително подробно и полезно описание на язовира ,с карти и снимки,за всеки,който иска да пътешества с каяк,там!Поздравления!🙂

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...