Каяк туризъм: о. Тасос

Направихме опит за обиколка с каяк на остров Тасос. За съжаление само наполовина успешен.

Крайбрежието на о. Тасос е около 100км. Планирахме да го обиколим за около 5-6 дни, но дядо Господ не даде хубаво време. На третия ден времето се влоши, морето беше с големи вълни и приключихме с гребането изминали само около 42 километра. Все пак западното и части от южното крайбрежие на острова успяхме добре да опознаем. Изненада ни вълнението край някой сравнително малки носове. При стандартна вълна от около 2 бала на носовете вълнението на места стигаше и 3-4 бала.
Интересното и опасно беше, тъй като вълните идваха понякога и от двете страни и по своеобразен начин се срещаха за да си премерят силите. А ние се мотахме между тях. Като се прибави и вятъра, който по законите на Мърфи почти винаги беше насрещен, ситуациите на моменти си бяха доста сериозни. Толкова сериозни, че не можехме нито за миг да оставим греблата за да снимаме.
Тръгнахме от северозападната част на острова обратно на часовниковата стрелка и с добро темпо за два дни и половина се отзовахме на югоизточната му част. Времето обаче се влоши и не успяхме да продължим за да обиколим целия остров с каяк. Завършихме обиколката с колата.
Остров Тасос като цяло е прекрасно място за каяк туризъм и е напълно възможно да се обиколи за около 5-6 дни при добро време.

Маршрутът ни на движение в Wikiloc:

Следва описание със снимки от каяк пътешествието ни на остров Тасос:

Идеята ни беше да обиколим остров Тасос тръгвайки някъде около столицата Лименас и да се движим по часовниковата стрелка.

Реално както се вижда на картата още на старта времето ни принуди да тръгнем в обратна посока в разрез с първоначалния ни план.

Още на ферибота от Керамоти времето определено не беше благосклонно към нас.

След кратко лутане къде да оставим колата, решаваме, че мястото ще е на около 1.5 км. северно от Скала Ричони.

Времето е противно и бързаме да натоварим багажа на каяка за да потеглим в югозападна посока с намерение максимално бързо да намерим място за бивак, където да си починем от дългото пътуване до остров Тасос.

Оставяме зад гърба си опустялото плажче от където тръгнахме.

Минаваме край хубави къщи разположени до брега на морето.

Подминаваме кея на скала Рихони и на около 1.5 км. южно от него намираме сравнително добро място за почивка и нощуване.

Решаваме, че между тези борове ще разпънем палатката и ще нощуваме.

Времето продължава да не го бива, но пейзажа към маслиновата горичка зад бивака ни и върха зад нея е прекрасен.

Седим си и се наслаждаваме на залеза.

Осъмваме сред маслинови дървена и средиземноморски борове.

Тъй като района позволява, решаваме Снежа да повърви по брега, а аз да се боря сам с насрещния вятър в морето. Слагам и нейната спасителна жилетка. Да ме спасява най-вече от вятъра :-) Стои ми май като сувенирче.

Снежа върви след мене по брега и снима местните забележителности.

Това вече е Скала Принос.

Снежа не пропуска да снима палми:)

Плажа западно от Скала Принос.

Още от любимите палми на Снежа.

Спирам на брега за да взема Снежа, а тя ми прави разни стойки :-)

Яхаме каяка и хващаме здраво да гребем срещу вятъра.

Вятъра и посоката на вълните тук се променят едва ли не всеки час. Направо не може човек някаква стратегия за обиколка на острова да измисли.

Гребем здраво. Подминаваме Скала Сотирос. В дъното се вижда Калирачи сгушено сред маслиновите гори. Тук всъщност е царството на маслиновите гори. Маслини, маслини и пак маслини.

На около 4 км. южно от Скала Калирачи съзираме хубаво плажче и решаваме да спрем да починем.

На Снежа и харесва плажчето и се кефи, че е на него.

Почиваме около час и половина и пак сме на греблата. Маслинови гори и малки плажчета определят пейзажа.

Местните са положили много усилия да укрепват с камъни пръстта около всяко маслиново дърво посято по тези баири.

Малко плажче, средиземноморски борове и маслинови горички. Типичния пейзаж за този район.

Пътя минава съвсем близо до брега и доста хора с автомобили се възползват от уюта на малките плажчета.

Наближаваме Скала Марион.

Спираме на плажа на селото за почивка.

След Скала Марион брега е каменист и се обитава от местните кози.

Зад този нос трябва да е големия залив на Лименария и се надяваме там да няма вятър и вълни.

Скалите преди носа.

Доста отвесни са скалите и няма възможност за паркиране на каяка тук, камо ли за друга лодка.

Ето го носа отблизо.

Подминаваме носа и в далечината съзираме Лименария.

След носа има интересни пещери, ама не проявяваме желание да им се врем много.

Още пещери.

Тук скалите много приятно се спускат в морето.

На по откритите места обаче морето става изведнъж доста бурно.

В заливчетата обаче е кеф.

Намерили сме едно такова закътано заливче и Снежа се къпе сред тази красота.

Скалите наоколо прикововат погледа.

Продължаваме да гребем нататък и се кефим на поредното закътано мини плажче.

Това чудо е точно преди плажа на Трипити. Отзад се вижда плажче и си викам - супер закътано за нощуване. Наврях се с плуване вътре да проверя плажчето. Оказа се, че зад него има вили и е доста оживено. Пада се в западните покрайнини на Трипити просто. Явно не става за бивак и затова продължаваме нататък.

Плажа на Трипити.

Плажа след Трипити до Лименария е все нещо такова. Готино.

Спокойни малки плажчета съставят една доста дълга плажна ивица

Над плажа има чудесни къщи.

Това май е най-голямата сграда която видяхме в района.

Плажа към Лименария е доста пуст в средата на септември.

Дори край това крайбрежно заведение е доста пусто.

Перфектен пример как край брега трябва да се строи с мярка и вкус.

Един кемпер се е установил тук. Района е доста удобен за такъв вид къмпингуване.

Всъщност целия район е перфектен за почивка .

Лименария гледана от морето.

Подминаваме Лименария и бързаме да намерим добро място за нощуване.

Кея на Лименария.

Пещерички веднага след кея.

Островчето пред Металия.

Срещу островчето има плажче недостъпно от към брега. Скалите са много стръмни, а от едната страна има нещо като крепостна стена. Реално това е част от стара метална мина. От там е и името на района - Металиа. В стената има дупка от която може да се измъкне човек от плажчето.

От другата страна на стената има голям лесно достъпен плаж.

Паркираме каяка на плажчето където решаваме да нощуваме. Дупката зад мен е единственото място от където може да се влезе или излезе по суша от това плажче.

Изпращаме последните лъчи на слънцето.

Осъмваме на плажчето. Пред нас е малкото островче пред Металиа.

Сутринта не бързаме да се размърдваме сериозно.

Снежа си пие сутрешното кафе. По време на кафето констатирам, че предния ден сме гребали цели 25 километра. Добро постижение на фона на не много доброто време.

Живописен е ската над плажчето.

Във водата сме и гребем на изток.

Времето е кофти. Доста се засилва вятъра, слънцето трудно пробива облаците, вълните на откритите места са доста големи.

Малко плажче преди Пефкари.

Срещу Пефкари има леко подаващи се от морето скали и гърците са ги обозначили. Времето продължава да е противно, ама ние си гребем.

Пефкари.

Прекрасно място в края на Пефкари за крайбрежна разходка.

Следва Потос. Най-високата постройка естествено е църквата. Подминаваме транзит Потос.

Доближаваме носа южно от Потос. На самия нос времето е отвратително. Силен насрещен вятър и накъсани 3-4 балови вълни. Снежа се поуплаши и се разплака. Реве, гребе и нарежда, че никога повече няма да гребе. Кофти ситуация. Старая се да я успокоявам доколкото мога. След носа вълната изведнъж пада. Снежа вече не реве, а само гребе. Това закътано плажче я успокоява.

Следват чудни скали, на които не можем да се зарадваме от преживяното на носа южно от Потос.

В залива югоизточно от носа виждаме закътан плаж и се отправяме към него с намерение да успокоим духовете след преживяното на носа.

Хубави скалички стърчащи над водата.

С приближаването на плажчето морето става гладко почти като езеро и с нищо не подсказва, че само на километър и половина зад нас морето е ужасно.

Стъпили сме на твърда земя в закътания залив. Зад нас е гадния нос, който от тук всъщност изглежда прекрасно и човек не може да си представи, че там вълните са 3-4 бала и се блъскат идвайки от две различни посоки.

Снежа си почива на плажчето.

В съседство има още едно плажче.

Носа между двете плажчета е доста живописен.

Продължаваме да гребем на югоизток към Астрис.

Плаж преди този на Астрис.

Астрис.

Продължаваме към носа южно от Астрис.

Забелязваме преди носа хубаво плажче и се отправяме към него.

Хубави скали преди плажчето.

Плажчето отблизо.

Снежа е щастлива щото е стъпила на твърда земя:-)

И на мен ми е добре тук. Плажчето е много закътано.

След кратка почивка отивам пеша да проверя как е времето от другата страна на носа. Изкачвам се по нависочко и пред мен се открива чудесна гледка.

Лошото обаче е, че духа силен вятър от порядъка на 12-15 метра в секудна и морето от източната страна на носа е доста бурно.

Чудя се дали да продължим да гребем при тези условия.

Все повече се убеждавам обаче, че е най добре да си стоим на задниците на закътаното от вятъра плажче докато спре силния източен вятър.

Заливчетата са чудесни дори при бурно време.

При тихо време тук ще е невероятно хубаво да се щъка с каяка. Ще чакаме да се оправи времето.

В далечината сред бурното море е остров Панагия и двете по-малки островчета до него.

Местната растителност.

Кончината на едно от местните дървета.

Морето става все по-бурно от източната страна на носа. Явно ще си почиваме дълго на закътаното плажче.

Връщам се при Снежа, която спи на закътаното плажче и дори и не подозира, че от другата страна на носа времето е доста неприятно.

Решаваме че ще нощуваме тук и разпъваме бивака. Констатираме, че единия ни драй сак е пропуснал вода и половината ни дрехи са мокри. Започваме да ги сушим.

Дъното е пълно с морски таралежи и влизането във водата без специални обувки за защита от тях е опасно.

Снежа си е сложила патъците ротив морски таралежи и се плицика с кеф. Сравнително хладно е, но температурата на водата е около 23 градуса.

На време не случихме, но плажчето ни е перфектно във всяко отношение.

Скаличките край него също са перфектни.

Насреща имаме чудесна гледка към остров Панагия. Зад него на около 45 километра като е по-ясно се вижда силуета на Атон - първия ръкав от Халкидики.

Денят преваля и Снежа приготвя вечерята, а аз се мотам наоколо.

Слънцето бавно потъва в морето.

Осъмваме.

Проверявам морето от другата страна на носа. Не ми харесва много видяното и решавам да забавим още тръгването с каяка.

Правим си разходка със Снежа покрай брега източно от най-южния нос на Тасос.

Източния вятър продължава да е много силен и в открито море не е приятно за гребане.

В заливите които са прекрасни е доста добре, но стигането до тях е сравнително рисковано и доста неприятно в това време.

Решили сме вече, че днес ще сме само на разходки.

Разхождаме се и се кефим на природата.

Решаваме да си вземем колата от северната страна на острова и да се придвижим с нея до южния му край за да ни е подръка.

Хващаме автобус от Астрис. Това му е разписанието. За около 40 километра ни взеха по 4 евро на човек. Най-интересното е, че за тези 40 километра сменяхме 3 пъти автобусите, а контрольора все си се движеше с нас. Станна организация на транспорта.

Автобуса ни сваля в Потос. Мотаме се десетина минути докато се прехвърлим на следващия.

Вече сме си взели колата и сме се изкатерили с нея над Лименас. Пейзажа е приказен въпреки лошото време.

Изглед от Скала Потамия към плажа "Golden beach".

Плажът "Golden beach" е доста пуст в това навъсено време. Тръгваме към нашето плажче в южната част на острова.

За втори път осъмваме на този плаж.

Проверявам от другата страна на носа какво е времето. За жалост не е добро и ни става ясно, че няма да можем да обиколим с гребане острова. Просто нямаме време. Примиряваме се с този факт. Живи и здрави да сме има да обикаляме с каяка.

Правим си разходка до съседното на нашето плажче, което също е в западната част на най-южния нос на Тасос.

Това плажче също е изключително красиво.

Събираме си багажа и тръгваме към Астрис където предния ден си оставихме колата.

Брега в тоя район е сякаш изваян от четката на велик художник.

Приключваме с гребането на плажа на Астрис.. От планираните 100 километра с каяка успяхме да минем само около 40 километра, но сме доволни от преживяното и видяното.