язовир Студен кладенец

 /Подробен  гайд за каямпинг /

Решихме да се насладим на красотите на язовира и си спретнахме едно пътешествие в неговата средна и източна част. Съзнателно пропуснахме западната част в района на град Кърджали и Оловно цинковия комплекс. Те са основните замърсители на язовира и честно казано отпадъците по бреговете на язовира са почти навсякъде. Това определено дразни окото и възмущава душата обичаща природата. Ако човек се абстрахира от замърсените брегове обаче, на запад от връх Моняк, та чак до язовирната стена природата е запазена изключително добре. Могат да се видят както много скални форми, така и богата флора и фауна.

Забележителности:

- Защитена местност Средна Арда;
- Защитена местност Юмрук скала с колония белоглави лешояди;
- Резерват Вълчи дол;
- Острова на муфлоните;
- Буюк дере;
- Коньовския водопад;
- Средновековна крепост "Моняк";
- Река Перперешка;
- Казан скала;
- Шейтан дере;
- Колония от няколко хиляди корморани;
- Ловно стопанство със десетки и може би стотици  сърни;
- Рибовъдна ферма
Къде точно се намират всички тези забележителности може да видите на първата карта  по долу.
Западно от селата Широко поле и Звезделина природата определено властва над хората. Тук се намират и трите защитени местности и резервата Вълчи дол.

От двете страни на река Перперешка се намират съответно защитените местности Средна Арда и Юмрук скала. Природата в района е наистина девствена и присъствието ни в района бе пир за сетивата ни.

В района на Защитена местност Големия сипей впечатляват както многото скални форми начело със Казан скала, така и Коньовския водопад.

След стената на язовира е прочутото Шейтан дере или дяволското дере. Река Арда хилядолетия е ваяла тук великолепни скални форми, някои от които просто спират дъха.

В южната част на язовира и западно от стената се намира резервата Вълчи дол. В района на резервата южно от острова на муфлоните обитават хиляди корморани и стотици сърни. На острова на муфлоните всъщност муфлони няма, но сърни има. За трите дни видяхме поне 40 сърни дори една която плуваше от един бряг на друг. Скоростта с която плуваше сърната след като се изплаши от нас определено беше поне толкова колкото нашата гребейки здраво.

По поречието на река Перперешка, а и не само там могат да се видят и доста черни щъркели.

Удобни места за подход към средната част на язовира с автомобил:

Района югозападно от връх Моняк и на около 1500 метра южно от село Широко поле. Асфалтов път на юг от селото води непосредствено до водите на язовира. В района има рибарски вили. От това място пуснахме каяка на вода. Най-вероятно може да се подходи към язовира и от село Калоянци, но не сме проверявали тази възможност.

Удобни и добри места за бивакуване от каякари са:

• Острова на муфлоните;

• Буюк дере;

• Западно от Буюк дере и южно от защитена местност Средна Арда;

• Източно от Буюк дере и южно от защитена местност Юмрук скала;

• В двата ръкава северозападно от Коньовския водопад;

• Ръкава северно от стената на язовира – Внимание, могат да се разпънат максимум две палатки в целия район.

За три дни обикаляйки язовира видяхме само три разпънати палатки в района на Буюк дере.

Гребането:

За три дни или сумарно около 53 часа престой на язовира изминахме точно 53 километра.

Първия ден надъхани да поемем максимална доза природа изминахме 32 километра и през нощта бивакувахме северно от стената на язовира.

Втория ден изминахме само 9 километра с каяка, но бродихме доста из района на резерват Вълчи дол в търсене на рога от елен. След обяда релаксирахме на острова, на него и нощувахме.

Третия ден гребахме 12 километра и още в 11 часа бяхме натоварихме каяка на колата за да се приберем.

На каяка сме монтирали чадър който ни пази от слънцето когато много пече. Издържа на вятър поне 10 метра в секунда. Между носа на каяка и чадъра който използваме и като своеобразна мачта при подходящ вятър опъваме ветроходно платно /стаксел/ с площ около 1 квадратен метър.

Екология:

Повсеместна е замърсеност на бреговете на язовира с битови отпадъци от “Гражданите” на град Кържали. Надявам се, че ако всички жители на града имаха възможност да видят какво са причинили на язовир Студен Кладенец с отпадъците си, биха променили поне малко отношението си към тези отпадъци. Където няма отвесни скали навсякъде по бреговете в полоса широка от 2 до 20 метра има какви ли не боклуци, но най-вече празни пластмасови бутилки.

Оценка на каяк трипа по десетобалната система: - 6

• Преживявания и емоции – 8;

• Природа, скални форми, флора, фауна – 8;

• Екология – 2;

Карти:

Карта на Google Earth с маршрута ни на придвижване. Като гледате снимките по надолу може да се ориентирате по тази карта кое къде се намира.

Топографска карта готова за изрязване и слепване на язовир Студен кладенец съм качил ТУК:

Маршрута ни на движение в Wikilok. За да видите картата в по-горям размер натиснете зеленото флагче.




Снимки и описание към тях от каяк пътешествието ни из водите на язовир Студен Кладенец :

Югозападната страна на връх Моняк. Долу в ляво е мястото от където пуснахме каяка на вода. Удобно е.

Отправяме се към Коджа скала - югозападно от село Звезделина.

Преминаваме покрай скалите на защитена местност Средна Арда намиращи се западно от железопътната спирка с аналогично име.

Железопътна спирка Средна Арда.

Навлизаме във водите на Перперешка река.
От двете и страни са две защитени местности. От ляво - Средна Арда, а от дясно- Юмрук скала.

Юмрук скала гледана от югозапад.

Поречието на река Перперешка - живописно и спокойно.

Водата като огледало отразява околните склонове.

На около 2 километра навътре по поречието на реката съзираме моста.

Подминаваме моста и гребем нагоре срещу течението на реката.

На около километър след моста обръщаме и потегляме на обратно.

Един бивол се разхлажда във водата. Явно събуждаме любопитството му.

Подминаваме отново мосто но река Перперешка и поемаме към язовира.
Насреща се вижда защитена местност Средна Арда.

Спираме за почивка в западната част на защитена местност  Юмрук скала.

Този район се обитава от черни щъркели. Успяваме да заснемем един от тях.

Излизаме от поречието на река Перперешка и навлизаме във водите на язовир Студен кладенец.
 Юмрук скала гледана от юг  изглежда внушително.

Продължаваме да гребем на запад. В далечината се вижда острова на муфлоните. Всъщност информацията ни е, че на него муфлони няма, но има сърни. Ще имаме възможност да проверим дали е така.

В ляво от нас остава село Гняздово.

Полуострова северозападно от острова на муфлоните.

Брега югоизточно от село Калоянци.

Ерме дере - дерето източно от село Калоянци.

Спираме да починем в най-северната част на острова на муфлоните.

Правим си скромен пикник на острова.

Отново сме в каяка и гребем на запад. Възползваме се за кратко и от вятъра който опъва добре стаксела.

Типичен пейзаж от големия полуостров намиращ се западно от острова на муфлоните.

Тук е царството на кравите, които спокойно се излежават на сянка.

Спираме за кратка почивка в западната част на полуострова, но тъй като тук е "минирано" от кравите, решаваме да не се застояваме много и да търсим друго място за почивка.

Отправяме се към раздвоения ръкав западно от полуострова.

Тук определено е много красиво.

Харесваме си полянка на левия ръкав и се отправяме към нея .за почивка.

Щастливи в сърцено на язовир Студен кладенец.

Казан скала гледана от северозапад .

Продължаваме да гребем към Казан скала. Във водата съзираме сърна плуваща към отсрещния бряг.
Главата и се вижда над греблото.

Въпреки, че гребем с всички сили за да заснемем сърната от близо, тя май плува по-бързо от скоростта с която ние гребем:)

Скала приличаща на зейнала паст на акула срещаме в северната част на Коньовския залив.

Коньовския залив.

Гребем напред към Коньовския водопад.

Постепенно залива започва да се стеснява.

Става все по тясно, а водопада не се вижда, докато не се проврем между дърветата в дъното на залива.

Коновския водопад и двама местни рибари, които не посмяхме да безпокоим и затова обърнахме бързо каяка на обратно.

Излизаме от тесния участък на Коньовския залив.

Спокойствие цари на това чудесно кътче.

Излизаме от Коньовския залив и гребем около 2 километра на югозапад към вилна зона Дарец.

Изглед от Дарец към Казан скала.

Вековен дъб на носа на Дарец.

Тук има параклис и чешма, но водата не е добра за пиене. Люлката обаче е добра:)

Залива западно от носа на Дарец. Казва се Мара дере.

На носа на Дарец царе са кравите.

Последните слънчеви лъчи огряват Казан скала.

Продължаваме да гребем към стената на язовир Студен Кладенец където решаваме, че ще бивакуваме през нощта.

Скали от резервата Вълчи дол на около два километра от стената на язовир Студен Кладенец.

Приближаваме стената  на язовира.

Осъмваме опънали палатката в ръкава северно от стената на язовир Студен Кладенец.
 Внимание!!! В района няма подходящи места за опъване на повече от две палатки.

Оставяме каяка северно от стената за да отидем до Шейтан дере.

Цракваме се на стената на язовира.

Табелата обясняваща основните характеристики и данни за язовир Студен кладенец.

Под стената на язовира е прословутото Шейтан дере. Шейтан дере в превод е Дяволското дере. Има основание да го нарекат така. При висока вода тук би било страшно.

Тук Арда е издълбала прекрасен каньон в каменната твърд и го е доукрасила с уникална плетеница от причудливи и сякаш нереални форми. 

Виждат се малки заливчета и езерца, дупки и ниши, а реката е покрила останалото.

Дължината на каньона е не повече от километър, но докато со разгледате може да мине и половин ден. На човек не му се откъсва от това приказно място.

Електроцентралата на язовир се намира под Шейтан дере.

Връщаме се обратно и се изкачваме към село Студен кладенец.

Пак сме в язовира, но вече гребем на изток.

Типичен пейзаж от защитена местност Големия сипей.

Сипещи се камъни в южната част на Големия сипей.

Това е малкото островче на около километър западно от стената на язовира.

Наближаваме Дарец.  Казан скала величествено се оглежда във водното огледало.

Района южно от Дарец.

Подминаваме Дарец и влизаме във втория залив западно от него.
Тук вече трябва да срещнем сърни, тъй като навлизаме в района на ловното стопанство.

Първите две сърни които съзираме в района. Плашливи са.

Тук на южния бряг на язовира и югоизточно от острова на муфлоните е царството на кормораните.
 Те са буквално хиляди.

Кормораните не ни оставят да се приближим на по малко от 50 метра и се разлетяват.

Третия залив западно от Дарец. Тук спираме и търсим в околността рога от елени, но нямаме късмет да намерим.

Снимаме на север острова на муфлоните и залива при село Калоянци.

Сърни виждаме много често, но те трудно ни допускат на подходящо разтояние за да ги снимаме.

Гребем на запад покрай ловното стопанство, покрива на сградата на което едва се вижда сред дърветата.

Още сърни в далечината.

Спираме в южната част на острова на муфлоните където въъзнамеряваме да прекараме в релакс следобеда и да пренощуваме.

Правим си пикник на острона на муфлоните.

Ловното стопанство за елени на южния бряг на язовира гледано от острова на муфлоните.

Бродейки из острова най-после КЪСМЕТ. Снежа намира малък рог от елен и щастлива позира с него.

Аз на острова на муфлоните на фона на залеза и Юмрук скала.

Осъмваме на острова на муфлоните.

Отправяме се към южната част на язовира и към Буюк дере.

Срещаме присъствие на хора на около 2 километра източно от  Буюк дере.


На север се е изправила величествено Юмрук скала.

На северозапад е защитена местност Средна Арда.

Продължаваме да срещаме сърни. Вижда се обаче колко е замърсен брега.
А така замърсено е почти навсякъде в язовира.

Навлизаме в Буюк дере.

На западния му бряг има ферма за сом и шаран.

Подминаваме рибовъдната ферма зад която се вижда защитена местност Средна Арда.

                         Гребем до края на ръкава, обръщаме обратно и излизаме от Буюк дере.

Отправяме се на запад към връх Моняк, където ще завършим паяк пътешествието си из       водите на язовир Студен кладенец.

Харесваме си полянка за последна почивка.

Щастливи каякари почти на края на пътешествието си из водите на язовир Студен кладенец.

Приключваме каяк пътешествието си из водите на язовир Студен кладенец там откъдето го започнахме - подножието на връх Моняк.

Ако ви интересува точното местоположение на снимките   може да  го видите ТУК: