Kayamping - Избор на каяк

Избора на каяк не е лесна работа. Какъвто и каяк да изберете винаги решението ви ще е компромис между скорост, маневреност, стабилност, товароносимост, дължина, ширина, форма, комфорт и материал от който са направени. 

Още -  ще трябва да изберете да дали да бъде  /Sit in или Sit on Top/.
Принципно, при избор на каяк има няколко фундаментални условия, с които добре ще направим, ако се съобразим. 

1. Дали няма да се обърне с дъното нагоре като седнем в него? - СТАБИЛНОСТ 

2. Може ли с този каяк да бъдем като  Майкъл Шумахер  в морето? - СКОРОСТ 

3. Лесно ли ще се управлява? - говорим за МАНЕВРЕНОСТ 

4. Ще можем ли да поддържаме курса към своя ориентир или ще се въртим каяка  наляво надясно? - СТАБИЛНОСТ НА КУРСА 

Веднъж отговорили на тези въпроси, можем да формулираме още няколко като примерно: 

- с мойте килограми колко багаж ще мога да натоваря? А къде ще ги сложа!? - ТОВАР. ПРОСТРАНСТВО ЗА ТОВАР. 

- какъв цвят да го купя? - ЦВЯТ И СИГУРНОСТ.
Преди да купите каяк за каямпинг е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и да го пробвате, а най-добре ще е да пробвате няколко преди покупката.

Без никакво съмнение перфектен каяк не съществува! Желанието на всички последователи на този спорт е да притежават каяк с висока стабилност във всички направления, широк, удобен, с постоянен коефициент на водоизместимост, да завива и да поддържа скорост от 3,5 възела без усилие, да "преследва" курса независимо от вятъра, течението и вълните, и да може да транспортира един товар от 200 и повече килограма. 

 Нека да видим най-важните аспекти свързани с дизайна на каяка  и по този начин да разберем влиянието им на практика и техният КПД. 

Влияние на дизана на корпуса. 

 

Съществуват два основни форми на корпус на каяк: 

- корпус с така наречената "шведска форма" - характерното за тях е, че широката част на корпуса е по-близко до кърмата; 

- вторият тип притежава корпус с форма на риба. 

След тестове при равни условия и изчисляване на КПД са направени изводи: в първият случай е характерно, че каякат притежава бързина и маневреност, докато при втория се забелязва, че е доста добре нивелиран. 

ДЪЛЖИНА НА КАЯКА 

За дължина на каяка е определено да се взема разстоянието от носа до кърмата (двете екстремни точки). Повечето каяци са между 3,30м. (по-малките) до 5-6м. стигат по-големите. Има и изключения разбира се. При тестовете резултатите са по-точни, когато данните за дължината на каяка се взема от потопената във водата част на корпуса, където се образува от водата линия и е прието тази линия да се нарича - ВОДОЛИНИЯ. Тя е определяща за маневреността на плавателния съд и за възможноста му да поддържа курса към набелязаните ориентири без да са необходими корекции от наша страна. За да може с лекота да прекосява разстоянията и да изпълни горепосочените условия каяка трябва да бъде добре балансиран. 

За да вникнем в същността на хидродинамичния "проблем", който ни представя един плавателен съд в движение трябва да знаем следното: гребейки от нашият каяк се образуват вълни едните на носа, а вторите на кърмата. Интересно е да се отбележи, че приблизително 2/3 от необходимата ни енергия, за да "плъзнем" каяка с неговата максимална скорост се използва за преодоляването на тези вълни. Следователно колкото по-голямо е разстоянието между тях, толкова по-лесно ще можем да ги преодоляваме и съответно развием максимална скорост на каяка. 

Съществува закон , който се нарича скорост на "живата вълна" (тази част от корпуса, която се намира под водолинията). Използвайки го можем да определим приблизително скоростта във възли на корпуса на нашят каяк, която се изразява като корен квадратен на дължината на водолинията в метри, умножена по константата 2,43. Тази константа изразява разпространението на вълната. 

Много кякари се питат - защо като имам по-дълъг каяк от този на колегата не мога да го настигна? 

От горе написаното теоритичните изводи са, че каяка, който е по-тесен и дълъг ще бъде по-бърз от късия. Това обаче е валидно при равни (идеални) условия и гребейки с максимума на своите възможности. В реални условия управлявайки нашия каяк в играта се включва друг фактор, а именно големината на потопената част на корпуса. Колкото тя е по-голяма, толкова по-голямо ще е триенето между него и водата. Следователно, при преместването ни към нашите ориентири в морето ще се използва повече енергия, сравнено с по-къс каяк. 

КРИВАТА, която е от центъра на плавателния съд до носа, респективно до кърмата. 

 

Тази характеристика е свързана с дължината на водолинията под такава форма, че колкото е по-голяма и съответно водолинията по-малка, толкова по-лесно каяка може да завива. Иначе казано маневреността му се повишава, но се увеличава възможността да се обърне. Заключението до тук е, че разликите в ефиктивността и скоростта за по-голяма част от каяците в действителност са много малки, защото в крайна сметка ние отиваме на каямпинг, а не на състезание. Съществуват други критерии, които са далеч по-важни, като например: удобство за собствената ми фигура, товар, неговото разположение и т.н. 

ШИРОЧИНА НА КАЯКА 

Първите чувства и впечатленията, които изпитва един начинаещ каякар зависят именно от широчината на каяка. Проучванията показват, че болшинството от "новобранците" при първите си стъпки предпочитат по-широкият каяк пред тесните и дългите такива. Докато ветераните предпочитат последните такива, защото са по-бързи и ефикасни. Тези усещания не са правдоподобни, защото тук става въпрос за едно субективно свойство, наречено стабилност. 

Стабилността се определя в следните морски термини: 

Статична стабилност - стабилността на каяка в спокойни води. 

Първична стабилност - каяка показва равновесие си, когато е нивелиран на повърхността на водата с малки наклони от 0 до 15 градуса. 

Вторична стабилност или още наречена резервна - способността, на плавателният съд да възвърне началното си нивелирано положение след силно накланяне на една или друга страна. 

 

Може да се направи следното заключение. В каяк с една добра първична стабиност ще се чувстваме удобно в спокойни води, примерно езера, блата, язовири и т.н. Искаме ли да ловим риба например в морето обаче, в повечето случаи ще имаме среща с вълни и един каяк с вторична стабилност би се държал далеч по-адекватно. 

Има разлика в корпуса на различните видове каяци. Тя е изразена там където се събира борда с дъното на каяка. Този елемент е определящ за стабилността му. Един корпус с формата V има голяма първична стабилност. Под влияние на силно течение или вятър, ако се наклоним каяк с тази форма не е благоразположен към нас. Докато един каяк с по-заоблен корпус към дъното ще има една по-добра вторична стабилност. 

Един идеален каяк трябва да се уравновесява бързо след наклон на една или друга страна и да усещаме стабилност под такава форма, че борейки се с лоши метеорологични условия, да не липсва усещането, че ще се обърнем във всеки един момент. 

СТАБИЛНОСТ НА КУРСА 

В морето стабилност на курса се определя като равновесие между корпуса на един плавателен съд и неговия рул. 

Само система от сили може да възстанови курса на плавателния съд, ако някакво външно въздействие го накара да излезе от своя път. Това явление ни позволява да говорим за стабилност на курса. 

Някои каяци са оборудвани със стабилизатори (плавници), които са прикрепени към кила на плавателния съд. Стабилизаторите помагат за задържането на курса, като не позволяват на каяка да се върти на една или друга страна. 

 

Препоръка ми към тези, които тепърва започват да се учат да карат каяк е да научат да се връщат към избрания курс с гребла, в последствие могат да използват стабилизатори и др. 

ТОВАР И ОБЕМ НА ТОВАРА 

Тъй като повечето каяци пригодени за морски риболов имат "шведска" форма по-обемните и тежки неща се разполагат в задната чест на каяка, по този начин се повдига носа му и с по-голяма сигурност ще може да се преодоляват вълните в морето. 

ЦВЯТ И СИГУРНОСТ 

Много е възможно да ни е безразличен цвета на каяка. В реки и езера е желателно цвета да бъде дискретен. В  морето обаче, ако ни сполети някаква беда такава, че да се нуждаем от чужда помощ трябва да имаме предвид, че цветове като кремав и син трудно се забелязват и то на сравнителна къса дистанция. 

Практиката показва, че червеният и жълтият цвят най-добре се забеязват във всякакви условия.

КАЯК ЗА КАЯМПИНГ

Според моите разбирания каяка за каямпинг трябва да бъде най вече КОМФОРТЕН, СТАБИЛЕН и с голяма ТОВАРОНОСИМОСТ.

Нашия каяк за Каямпинг  от който сме изключително доволни е Bic Sport Kalao.
Изключително стабилен, както може да се види и от таблицата по-долу.

Ето  му ги характеристиките:

Каяка е с изключително голяма товароносимост  - внушителните 310кг.

Ние двамата сме общо  приблизително 130 килограма.
Нормално при  2-3 дневно каямпинг пътешествие носим около 70-80 килограма оборудване, рядко над 100 килограма, но сме стигали и до около 130 при 9-10 дневни пътешествия. Здраво натоварения каяк  потъва повече, водолинията му е по-ниско и по-тежко се кара. Затова е добре каяка да има така наречения резерв от товароносимост. Сиреч да не е натоварен максимално, а примерно до около 80%

Относно комфорта. Колкото по голям каяк толкова по-принцип  е по-добре. Ако има възможност да му се закачат допълнителни аксесоари също ще е добре.

Ето например как ние си решихме проблема със слънцето. Направихме си приставка за монтиране на чадър. Случвало се е да гребем по 10-12 часа на ден и като пече здраво без чадър кефа някак си се губи. На с чадър е съвсем друго.  С чадъра каяка прилича малко на китайска джонка, ама слънцето не е страшно. 

Успешен избор на каяк на мераклиите за каямпинг.