Из Ломовете на ПП "Русенски Лом"

/Трекинг гайд/
В началото на октомври времето е все още хубаво и решаваме да побродим из Ломовете на природен парк "Русенски Лом". Тайната ни надежда за този трекинг е, че ще се окаже вярно инфото на което се натъкнах в нета,  че в каньона на река Черни Лом става за гребане с каяк в участъка под село Червен.
Заемам се с планирането на двудневен трекинг с лека проучвателна мисия за евентуален бъдещ каякинг.
За целта попрочитам инфото от сайта на природния парк и каквото друго полезно намеря из нета. Добро е схематичното описание на района на ПП "Русенски лом" и най-вече схемата на туристическите маршрути в района.

Природен парк "Русенски Лом" се е ширнал на площ от 3408 хектара по поречията на реките Мали, Бели и Черни Лом, които пък формират водосбора река Русенски лом.

На схемата с туристическите маршрути ясно си личат отделните туристически зони. Забелязвам обаче, че тези зони са сравнително самостоятелно оформени, а моята цел при планирането на малкото ни пътешествие е да пообиколим повече места и видим възможно най-много от красотите на природния парк. Естествено ще поогледаме и река Черни лом под село Кошов действително ли предлага добри води за каяк туризъм.

От пръв поглед си личи, че схемите дадени в  сайта на ПП "Русенски Лом" не ми вършат много работа и доста ще се губим, ако разчитам само на тях. Те просто дават само най-обща информация. Предполагам, че в туристическите информационни центрове, картите няма да са кой знае колко по-подробни. Чудно ми е дали от дирекцията на парка си вярват, че това което има на сайта им е достатъчно за туристите като планират по-сериозни пешеходни преходи. Вярно е, че има семпло описателно инфо в сайта на природния парк за четири туристически маршрута, но това е крайно недостатъчно за тези които искат да побродят по сериозно из Ломовете. Поместените маршрути с дължина от един до девет километра са просто смешни и за нашите мераци да се насладим максимално на природата във водосборния басейн на река Русенски Лом.

Явно пак ще разчитам основно на себе си при планирането на маршрута. Свалям си стара двайсе и кусур годишна топографска карта  с мащаб 1: 50 000 на района, слепвам я и по нея си начертавам план за трекинга ни из Ломовете.

Накратко какво се получи:

Общо изминато разстояние: - 48 километра;
Време - 29часа, от които 12 часа преспиване в с. Кошов и 17 часа трекинг.

Средна скорост на трекинга - 2.82 км./ч. 

Маршрут: - с. Нисово,Манастирите, с. Червен, с. Кошов, местността "Смесиците", скалните църкви на с. Иваново и обратно срещу течението на река Бели Лом към  с. Нисово;
Ето го маршрута в Wikilok:

Природен парк " Русенски Лом"  ни впечатли с чудна смесица от пещери и високи  отвесни скални образувания, красиви крайречни тераси и меандри, исторически паметници и  богато видово разнообразие.


Забележителности по маршрута ни:
- Каньоните на реките Бели и Черни лом с невероятно красиви скални образувания;;
- Дендропътека с дължина 6 км. с начало село Нисово;
- Крепостта "Червен" /средновековен град/;
- Местността "Смесиците", където се събират реките Бели и Черни Лом;
- Екопътека "Грамовец" - от село Кошов през местността "Смесиците" към Ивановските църкви
- Ивановски скални църкви;
- Действац скален манастир "Свети Димитър Бесарабски"

Екология:
- Изключително запазена и незамърсена природа.


Оценка на трекинга: - 8.66:
-Преживявания и емоции: - 8;
-Природа, скални форми и флора: - 9;
-Екология: -9


Впечатленията ни накратко: 
Невероятно място за релаксиращ трекинг.
Щастливи бяхме, че издебнахме хубаво време в началото на октомври и така най-пълно се насладихме на  красотите на Ломовете, които не случайно са наричани българския Гран Каньон.

Ето подробностите на трекинга  ни с много снимки и описания:

Маршрута ни на движение и основните забележителности в ПП"Русенски Лом"

Тръгваме по дендро еко пътеката започваща от моста в западния край на с. Нисово.

 Информащионната табела услужливо ни обяснява подробности касаещи районите който предстои да видим в ПП"Русенски Лом"

Навлизаме в каньона на река Мали Лом.

Вървим от лявата страна на р. Мали Лом срещу течението и в южна посока.

Величественни скали  изваяни от река Мали Лом ,когато е била в миналото пълноводна .

Любуваме се на свежия въздух и зеленината обгърнала долината на реката.
Скалите вречатляват с размерите и формите си.
Височината на скалите оформили каньона на реката е средно около 30-40 метра.

Мали Лом - реката която милиони години е ваяла каньоновидната долина.

Слънцето приятно огрява долината.

Тревата обаче е все още много мокра и вече сме мокри почти до колене.

                                              Само природата може да извая това.

                                                 Флората е разнообразна и красива.

Според топографската ми карта наближаваме Манастирите.

Това трябва да са скалите при местността Манастирите, на около 4 км. южно от с. Нисово.

 Скалите от другата страна на реката.

Продължаваме в южна посока и започваме да тсе оглеждаме за удобно място където да преминем реката.

На около километър южно от Манастирите се прехвърляме от другата страна на реката като я нагазваме до това паднало дърво.

Трябва да изкачим този баир на запад, за да хванем черния път през полето за с. Червен.

                                        Оставяме долината на река Мали Лом зад нас.

                                   Отгоре каньона изглежда още по впечатляващ.

Вървим около 3 километра през нивите в западна посока и наближаваме с. Червен.

Опитваме да слезем в долината на река Черни лом от към западната страна на село Червен, но е доста стръмно и решаваме да движим в северна посока по ръба на каньона.

 Невероятно място.

Приближаваме меандъра на реката северно от селото където дедите ни са построили средновековната Червенска крепост.

На топографската карта си личи перфектното местоположение на крепостта.



Село Червен гледано от входа на крепостта е прекрасно.



Реката северно от Крепостта и долината при село Червен.

Непристъпни скали обграждат крепостта.

Табелата на входа на археологическия резерват.

Според археолозите така е изглеждала крепостта през 14-ти век.

Скалите северозападно от крепостта отвъд река Черни Лом.

Бойната кула в югозападната част на крепостта.

Възстановка на бойната кула.




Скалите пред бойната кула в западна посока.

Скалите северно от крепостта.

На невероятно красиво място имат щастието да живеят жителите на село Червен.



Тръгваме на север по пътеката от дясно на течението на река Черни Лом.

Не е лесно да се опише това което виждат и чувстват сетивата ни.

От тук надолу според писанията в нета реката би трябвало да става за каякинг. Аз не съм въодушевен от видяното, поне през този период от годиината. Ще видим по нататък как ще е.

Каньона тук просто е пленителен.

Освен да се види мястото трябва и да се усети за да е наясно човек какво е сътворила природата тук.

На места скалите са надупчени като швейцарско сирене.

Пътеката по която вървим е просто един зелен килим.



Скалите при манастира Малък Рай.

Събуваме се и вървим с кеф по зеления килим.

В подножието на скалите в продължение на около 2-3 километра са наредени камъни с височина около метър. От кого ли???

Продължаваме да се движим на север към село Кошов.



Чувстваме се като буболечки в подножието на високите скали.

Реката на моменти става доста широка, но като цяло все повече се убеждавам, че за каяк туризъм не е подходяща, дори и когато ще е пълноводна през пролетта.

Все повече приближаваме към село Кошов.

Скалите южно от с. Кошов са с една идея по-високи от другите в района на Ломовете.

С приближаването на вечерта, слънцето пада все по-ниско и скалите засенчват все повече долината на река Черни осъм.



Определено пътеката от с. Червен към село Кошов е изключително живописна и приятна за туризъм. Просто перфектна екопътека, въпреки, че не е обозначена като такава.

В дъното зад завоя е село Кашов.

Сградата на свинарника южно от селото. Наоколо се разнася подобаваща миризма.

Пресичаме моста в южната част на село Кошов и се отзоваваме в селото.

В село Кошов нощуваме във вила "Ангел" в прилични условия.

Рано сутринта поемаме на север по пътеката от лявата страна по течението на река Черни Лом. В края на селото има овчарник точно под тези скали.

Движим се по обозначена екопътека.

Мъглата трудно се вдига, тъй като слънцето бавно огрява долината на реката.

Скалите и тук са осеяни с пещери.

Влажно и мокро е там където все още не е огряло слънцето.

Колко ли време водата е ваяла варовика на тази скала?

Слънцето на все повече места напича долината и огрява скалите разкривайки красотата им.

Мъглата обаче все още царства на голяма част от долината.

Мокра до колене от сутрешната роса по високата на места трева Снежа все още не смее да остави топлите си ръкавици.

Постепенно пътеката става все по-тясна и на места сме принудени с труд да си преправяме път сред храсти и дървета.

Горска зелена приказка разказана от природата.

Наближаваме района на местността Смесиците, където се събират Бели и Черни Лом. На топографската карта няма обозначен мост или брод, но на указателна табела на изхода на село Кошов е показано, че мост тук някъде има. Търсим го.

Не намираме мост и продължаваме на север към скалните църкви при село Иваново.

Приближаваме меандъра преди Ивановските скални църкви.

Скалите тук са осеяни със скални ниши. В тях някъде трябва да е параклиса свети Архангел Михаил.

В тези скали би трябвало да е църквата свети Тодор.

Скалната църква Света Богородица.

Указателни табели в археологическия резерват.






Най-сетне на около 500 метра северно от манастира Света Богородица намираме мост за да се прехвърлим от другата страна на реката.

Изкачваме се над каньона и хвърляме поглед на скалите под село Иваново.

Движим се вече над каньона срещу течението на реката и се любуваме на скалите на западния бряг.

Село Иваново остава далеч зад гърба ни.

Вървим на границата между нивите и каньона и се наслаждаваме на гледките които се откриват пред очите ни.

Местността "Смесиците" гледани отгоре от източната страна на реката.

Панорама на меандрите на река Русенски лом при село Иваново.

Подминаваме "Смесиците".

Подлъгваме се да слезем към реката по това дере югоизточно от "Смесиците".



Оказва се, че път през дерето няма и излизаме на височина северно от дерето:(

Радваме се на пейзажите който се разкриват от тази височина.

Връщаме се обратно и продължаваме по полето и след като пресичаме асфалтовия път от село Щръклево се спускаме по черен път в долината на река Бели Лом.

Вече сме в долината на река Бели Лом и тръгваме срещу течението и.

Варовиковите скали и тук са осеяни със скални ниши.

Природата тук е аналогична с останалата част от Ломовете.

Река Бели Лом също е плитка и не става за каякинг.

По обяд става доста топло и вървим боси по зеления килим водещ съм село Нисово.

Срещаме семейство рибари. Това са първите и единствени хора които срещаме извън населените места по време да скиторенето ни из Ломовете.

Пещерата на втория меандър северозападно от село Нисово.

Идилията е невероятна в тази долина.

Пътя обаче се използва от стадо добитък и на места е доста разкалян и "миниран".

Поредната скала с пещера.

    Реката тук е широка средно 3-4 метра.

Остават ни още около 3-4 километра до село Нисово.

На места пътя започва да се губи сред зелените поляни.

Единствения недостатък на тази прекрасна пътека е, че по нея минават доста животни и е "минирана".

Скалите при големия меандър северозападно от Нисово.

Тук вече пътя се губи и вървим напосоки през високите треви.
Вървим още около километър и завълшваме пътешествието ни из Ломовете на ПП"Русенски Лом"  при моста на селскостопанския двор на село Нисово.
Доволни сме от това което видяхме, усетихме и почувствахме в това прекрасно място. А то заслужава да бъде видяно от всеки обичащ, уважаващ и ПАЗЕЩ природата.